Успехът - какво е това ?

Вкъщи, на работа, в училище, сред медиите....успехът е постоянна тема навсякъде около нас. Още от малки ни учат, че трябва да бъдем „успешни”, да „преуспеем” в живота. А за това какво е успехът малко хора се замислят. Може би защото то изглежда твърде ясно – купища пари, голям апартамент, лятна вила на морето и лъскава кола в гаража. Разбира се, всичко изброено звучи страхотно – дай Боже всеки му! Въпросът е дали упехът е в тях самите – в материалното, предметното или пък е в нашата психическа нагласа, удовлетвореността от себе си, способността да оценим придобитото...
Не вярвайте ако някой ви каже, че от пари няма нужда – ще бъде лъжа. Всеки има, най-малкото, за да осигури нормално съществуване на себе си и своето семейство. Въпросът е дали парите се възприемат като успех, като крайна цел или като средство за постигане на нещо друго – по-истинско и стойностно. Напоследък се изумявам, когато разговарям със свои познати за мечтите им. „За какво мечтаеш?” питам аз, а отговорът в повечето случаи е „.....,пари,......” Как е възможно да мечтаеш за пари! Да мечтаеш да обиколиш света, да станеш известен музикант с милиони фенове, да създадеш свое семейство или собствена компания, с която да се гордееш.... това са мечтите – нещо, за което се трудиш, в което вярваш, обичаш, в което ВЛАГАШ пари или ако не пари, то със сигурност време. Ако не реализираш материалното в нещо, което да ти носи духовна наслада и удовлетворение, то ти не си успешна личност, а просто един комплексиран човек, който не знае как да се радва на живота. Какво ако имаш 10 000 000 в банката, ако работиш 20 часа в денонощието, нямаш личен живот, приятели, нито време за себе си. Успешен ли си, ако никога не си обичал? Успешен ли си, ако всеки ден се събуждаш и после пак заспиваш сам? Дали маилионите ще ти дадат нежна целувка преди лягане, дали ще ти кажат нещо мило, когато си нещастен, дали ще те прегърнат, дали ще се радват заедно с теб на новите ти придобивки или скорощното повишение? А дали си успешен, ако цял живот си се конкурирал, мачкал си всички по пътя си, ако си станал безчувствен и безжалостен, за да се качиш именно на онзи висок връх в далечината...Всъщност този тип хора никога не го изкачват докрай...това е невъзможно за тях. Те само вървят нагоре със самодоволна надута усмивка, присмиват се на онези, които са се спрели там нейде в подножието й и се радват на хубавия ден, и все вървят, вървят, вървят.... Изкачването обаче не им носи удоволствие – никога не им е достатъчно. Така и умират....без да оценят и обикнат никого и нищо.
 Да успееш...това не е само да имаш, това е да дадеш! Това е да споделиш и да се радваш на споделеното. Това е, когато един ден усетиш, че си отиваш от този свят, да имаш обичта на тези, които обичаш и да се радваш, че го напускаш с гордо вдигната глава – като честен и добър човек, който не просто е съществувал, а е живял живот, в който е имало смисъл.