понеделник, 25 октомври 2010 г.

Най-малкият апартамент в света ( само 5кв.м.) се продава за 43 000 паунда

В Рим (един от градовете с най-скъпи недвижими имоти в света), на площад „Пиаца ди Сант’Иняцио”, недалеч от дома на Силвио Берлускони, се намира най-малкият апартамент в света, който е предложен за продан на цена от 43 000 паунда. Апартаментът представлява бивша портиерна с площ от едва 5кв.м.

Въпреки малката си площ апартаментът включва баня с душ, мивка, тоалетна и стълба, водеща до спалня на второто ниво – достатъчна да побере едно единично легло. Апартаментът разполага и с прозорец, като за отварянето му е нужно да се качите на леглото. Наистина компактно, а ?

Колкото и странно да звучи собственикът на миниатюрното жилище твърди, че е бил залят от запитвания след обявяването му за продажба. Но какво пък? Навярно за един милионер би било въпрос на чест да притежава най-малкия апартамент в света.... Още нещо, с което да се похвали пред приятели, а може би и перфектното местенце за романтична среща...макар и теснотията да не ми се връзва с представята за романтика :)))

Е, да пожелаем успех на собственика – нека успее да уговори най-печелившата сделка, а след това... аз лично бих го посъветвала да пробва и по-широките апартаменти, защото са маааалко по-удобни струва ми се ;)

неделя, 24 октомври 2010 г.

Чаени церемонии сред небесната шир

Takasugi-an (в превод „твърде висока къща за чай“) е названието на уникална къща построена върху стволовете на две дървета сред китната природа на Нагано, Япония.

Идеята и конструкцията на приказното жилище принадлежат на Теруноби Фуджимори – чаен майстор от околността. С него той цели да създаде перфектното място за прочутата японска чаена церемония, така че тишината, уединението и съзерцаниео на живописната гледка, разкриваща се от къщата сред облаците, да допринесат за още по-вдъхновяващо преживяване. При строежа не са използвани услугите на архитекти или професионални строителни бригади. Материалите са предимно естествени – най-вече дърво.

Ритуалът на чаената церемония в Япония от векове е неразделна част от ежедневието на хората. Вдъхновен от Дзен Будизма, той подтиква практикуващите го да освободят съзнанието си от ежедневните проблеми и грижи и да се концентрират върху малките, истинските неща в живота. Официалната Церемония се състои в хранене и два пъти пиене на чай, което общо продължава цели 4 часа. В това време домакинът ангажира цялото си същество в създаването на подходяща обстановка, носеща естетична, интелектуална и физическа наслада и спокойствие на съзнанието на гостите.

От голямо значение е не само приготвянето на зеления прахообразен чай, но и самото сервиране, в което има множество дребни детайли. Вместо да обсъждат ежедневието или клюките, участниците в церемония обикновено съсредоточават разговора върху теми като изкуство, естетика и природа.

Хората може би се чудят дали японците правят редовно пълни официални чайни церемонии за релаксация. Всъщност дори и в днешния забъразан свят чаените церемонии представляват интерес за много японци. Независимо от възрастта и социалния статус голяма част от тях изучават и практикуват ритуала. Чаените майстори се ползват с изключителна почит в обществото, смятат се за мъдри и високо морални.

Днес наистина е рядкост някой да може да си позволи лукса да притежава чайна, а и едва ли всички почитатели на церемонията могат да отделят цели 4 часа за изпълнението й.... И все пак всички знаем колко е важно да се грижим за душевното си спокойствие и задължително да се пречистваме от всички грижи и проблеми, за да бъдем здрави и вътрешно, и външно.

Чаената церемония , дори и тя да не е официалния си вариант, е един при приятен начин да го направим. А колкото до чайните ... те пък защо са ни притрябвали, щом вече има чаени къщи сред небесната шир!

събота, 23 октомври 2010 г.

Отново спад в цените на жилищните имоти у нас. Средна пазарна цена за юли – сптември 2010 - 959.79 лв./кв. м.

През третото тримесечие на годината Националният статистически институт (НСИ) отново отбеляза спад в цените на жилищните имоти с около 1,2 на сто спрямо предходните три месеца.

Регистрирано е намаление на жилищните цени в общо 16 областни града - Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Габрово, Ловеч, Монтана, Перник, Пловдив, Русе, Сливен, Добрич, Търговище, Хасково, Ямбол и Шумен, като то е най-значително в Габрово – с 8.6 на сто.

Леко увеличение на цените се наблюдава в останалите 12 областни града (Най-много в Кърджали – с 4.6 процента).

Сравнено с третото тримесечие (юли – септември) на 2009 година спадът в пазарните цени на жилищата е около 6 процента.

Средната пазарна цена на жилищата за България за периода юли-септември 2010 г. е 959.79 лв./кв. м. (За сравнение: само преди 2 години средните пазарни цени за страната по данни на Националния статистически институт са 1418 лв./кв. м)

Най-високи си остават средните цени в столицата София - 1 592.58 лв./кв. М. След нея се нареждат град Варна - 1 557.17 лв./кв. м. ( при спад 2.3 на сто) и град Бургас - 1 164.88 лв./кв. м. (спад 5.4%).

По всичко личи, че макар и с по-бавни темпове от преди, цените на жилищните имоти в страната продължават да падат. Въпросът е докога ще продължава това намаление. Отговорите, които експерти дават по темата са противоречиви. В крайна сметка се оказва, че човек поема риск, независимо дали реши да почака или да закупи жилище веднага. Със сигурност, обаче, за габровци или бъдещите такива сега е благоприятен момент да се възползват от значителното намаление на имотните цени в града и, разбира се, да приложат всички свои хитринки и умни ходове, за да си издействат най-изгодните оферти.







неделя, 10 октомври 2010 г.

10.10.2010 или 3 десетки - олицетворение на целостта на Вселената

Символ на висша хармония, олицетворение на целостта на Вселената, проявление на божествения замисъл в материалния свят – това са само малка част от множеството значения, с които се свързва числото 10. А днешната дата – 10.10.2010 наистина изглежда повче от специална. Сякаш има нещо мистично, магическо и специално в тези 3 десетки в един ден.

Несъмнено, именно това съчетание и многобройните позитивни апекти, които нумеролозите приписват на днешната дата станаха причина за десетки хиляди двойки от цял свят да са оженят в този ден. 37 двойки от Пловдив също решиха да се доверят на положителната енергия на днешния ден и да скрепят с хармония и благоденствие новосъздаденото семейно гнездо. За много хора това е поредната глупава приумица и глупост, в която е неоснователно да вярваш. По-практичните ще упрекнат младоженците и ще ги посъветват вместо да бързат да се женят заради някаква си дата да обмислят кога ще са готови за това – например дали са си осигурили жилище, някакъв друг имот или ако не друго – то поне достатъчно пари. Най-романтичните пък ще възразят, прилагайки в своя полза факта, че след 11 ноември 2011 г. и 12 декември 2012 г щастлив ден ще има чак на 1 януари 3001 г... А да се ожениш на такава дата имаш шанс само 12 пъти на всеки 1000 години!

По мое мнение и едните, и другите са прави донякъде... Наистина, една дата не би трябвало да бъде основна причина за една двойка да сключи брачен съюз, но и съм напълно сигурна, че поне по-голямата част от младоженците в Повдив и по света са се спрели на 10.10.2010 не защото разчитат единствено на нумерологията, а защото наистина са се почувствали готови за важната стъпка....а щастливата дата им е дала кураж, вяра в красивото бъдеще и много, много положителни емоции. А както знаем, когато има позитивно мислене и настроение всички числа биха ни донесло щастливи мигове! А защо не и печалба от тотото, спортна кола или нов апартамент!

Желая ви хубав ден, изпълнен с усмивки! ^^

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

"Зелен дом" или надпревара за най-китна предблокова градинка

В началото на това лято по инициатива на Община Пловдив, в града стартира конкурс „Зелен дом”. Всеки месец на тържествена церемония общината връчва наградата „Зелен дом, зелена зона” на тези пловдивчани, които се грижат за зелените площи пред жилищни си блокове, превръщайки ги в китни райски кътчета. Подобен проект за облагородяване на междублоковите пространства беше обявен и в София през април тази година в районите “Подуяне”, “Слатина” и “Изгрев”. Собствениците на апартаменти има за какво да се съревновават - за проекта са заделени 120 000 долара, които ще се раздават под формата на предметни награди на тези етажни собственици, които поддържат градинките пред блоковете си .
Парични суми, електрически косачки, храсторезачки, семена на различни цветя – това са само част от наградите, които община Пловдив раздаде в последните три месеца на най-усърдните пловдивчани.
През септември, първо място в инициативата беше присъдено на 86-годишна жена от Пловдив, която вече 28 години се грижи за градинката пред своя дом в широкия център на града. Любопитното в този случай е, че миналия месец били наградени ентусиастите от съседния вход, което довело до разгорещен съседски скандал. Идеята на инициативата „Зелен дом”, разбира се, е не да заражда подобни разпри, а да мотивира живущите да творят, да поддържат и разкрасяват пространството пред своите блокове и апартаменти, за да може заедно да се радваме на един по-красив Пловдив. Ето защо от община Пловдив избират именно гореспоменатата цветна градинка – така съседите от блока ще могат да се помирят и в същото време да бъдат мотивирани да продължават с благородното си дело, без да обръщат внимание на неприятните моменти, като например мистериозното изчезване на почти всички цветя сутринта точно на 15-ти септември (някои „културно” отрязани с ножица).

Участниците в „Зелен дом” наистина хвърлят много усилия в начинанието си. Това лято имах удоволствието да наблюдавам как носителите на приза от месец юли в същата инициатива – мои съседи от блока на улица „Юндола” в Пловдив, квартал "Христо Смирненски"с всеки изминал ден превръщаха междублоковото пространство в едно райско кътче. Започнаха с разчистване на бурените и подрязване на райграса, който поливаха всеки ден; после събраха речни камъни, с които оградиха новонасадените пъстри цветя в различни форми и оформиха алеи, като допълниха всичко това с розови храсти. В продължение на месеци там се трудеха и млади, и стари – задружни и вдъхновени от общата идея и оставяха красота след себе си. Ентусиазмът на „Юндола”се оказа заразителен и много скоро с оформяне на градинка пред своето жилище се заеха и собствениците от съседния вход.

„Ето, че можело!” мислех си аз всеки ден, когато минавах покрай ентусиастите и се чувствах някак въодушевена и все по-позитивно настроена. И нека това е само началото! В крайна сметка не е нужно да имаме луксозна лятна вила, за да я разкрасяваме с цветни лехи и да се радваме на благоуханието им. Можем да го направим и тук – заедно, за да ни бъде по-приятно да излизаме и да се прибираме в своите жилища всеки ден, знаейки, че именно ние сме се потрудили това да се случва! Важно е хората да се научат да приемат благоустройството на градовете си като свой собствен дълг, но и като нещо, което им носи гордост и удоволствие от постигнатите резултати.

сряда, 8 септември 2010 г.

Най-хубавото ми преживяване от началото на годината...

Тази година беше изпълнена с преживявания за мен ... ето защо да избера едно единствено, което да определя като най-хубавото, ми се струва трудна задача. Дали това да бъде самото шумно посрещане на 2010-та..Дали пък да не се спра на страхотните моменти, прекарани с класа ми - купони, вили и разходки в планината, или пък може би денят, в който осъзнах, че нямам вече изпити и контролни... Може би това беше моментът, в който разбрах, че ще стажувам в ТОНИКО имоти през лятото или пък когато видях оценката си на CAE -  побърках от щастие и заподскачах с викове из офиса! :D :D  Друго едно от най-вълнуващите ми преживявания приключи наскоро - щурата седмица в Приморско, която прекарах с най-добрите си приятели - слънце, плаж, вълни, партита,  дискотеки, караоке, нови запознанства, нови хора и усещания... ВСИЧКО това ми се слива в едно цяло - водовъртеж от страхотни, незабравими моменти и емоции...И все пак - темата изисква от мен да избера едно от тях.. А моят отговор е, че това най-хубаво преживяване ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ !!! ;)

Лятната вила и какво ни дава тя

През летните месеци, когато най-после имаме възможност да си починем и да отпуснем парата, повечето хора с удоволствие се отправят към летните си вили за да разнообразят обстановката. Независимо дали ще прекараме там ден, седмица или месец - това е място, от което всеки има нужда - особено ако не може да си позволи скъпи почивки в хотели или квартири.

Въпреки че като всеки недвижим имот, лятната вила също се нуждае от редовна поддръжка, тя ни дава сериозни предимства - там ние можем не просто да си починем през лятото без да плащаме за настаняване, да си поканим приятели, да организираме празници, но и да я дадем под наем, докато не я използваме - много доходен и ефективен начин да я използваме.

Домът на моите мечти

Спомням си как още като малки в детската градина и в училище ни питаха за какъв дом мечтаем. Наскоро, докато тършувах из старите си вещи, дори попаднах на своя рисунка на тази тема. Тя представляваше 10 етажна къща с поне 70 стаи... цял палат, където в детските ми мечти живеех със семейството си и всеки от нас имаше по няколко стаи.

А сега... Сега нещата ми изглеждат малко по-простички. :-) Все още бих желала да живея в къща - това ми изглежда някак по-романтично, но и 2-3 етажа биха ми били напълно достатъчни! :D Важното е тя да бъде модерно и изискано обазведена - не твърде натруфена или безвскусно отрупана с украшения. Трябва да е просторна, да има достатъчно стаи, за да може всеки член на семейството да намери покой и усамотение, когато пожелае и, разбира се, поне 2 гостни - за да има къде да посрещам приятелите си. :))  Друг важен фактор е местоположението - домът на моите мечти е разположен в крайните квартали или покрайнините на града - далече от забързания живот, трафика, шума на центъра, но с лесен достъп до него. Добре би било в района да има всичко, от което има нужда човек - транспорт, болници, магазини, супермарети, кафенета, дискотеки, фитнес и тнт... 

Ииии, разбира се, за малко щях да забравя цветната градинка в двора на моята къщичка... :))  Представям си я с безброй много цветя - красящи я през всички сезони,  плодни и иглолистни дръвчета, под чиято сянка да прекарвам горещите месеци с книга в ръце или да разпъна хамак, за да подремна лениво привечер...

петък, 13 август 2010 г.

Петък 13 :-)

Днес е петък 13! Какъв прекрасен ден! :)) Странно...през целия си живот досега никога не ми се е случвало нищо неприятно на тази дата... Дори точно обратното! Може би е, защото винаги съм гледала на нея като на поредното безсмислено суеверие, което може да ти донесе лош късмет, но САМО ако сам си внушиш, че това ще се случи. Въпреки това, днес ми хрумна да потърся в чичо Гугъл информация за тази небезизвестна комбинация от ден Петък и фаталното число 13. Това, на което се натъкнах, ми се стори доста интригуващо! Ето го и него:

"Денят Петък, 13-и е наричан още „черен петък“, от незапомнени времена досега продължава да предизвиква у много хора неясното усещане на първобитен страх. На тази дата мнозина са така парализирани от страх, че дори не стават от леглото. Други отказват да летят със самолет, да пътуват въобще, трети отлагат покупката на жилище. Ресторанти и увеселителни заведения остават полупразни.Изчислено е, че на този ден само ,в САЩ бизнесът губи между 800 и 900 милиона долара, тъй като много хора просто не отиват на работа. Доналд Доси, основател на Центъра за управление на стреса и Института по фобиите в Ашвил, Северна Каролина, казва, че страхът от петък 13-и измъчва между 17 и 21 милиона американци. Симптомите варират от умерена тревога до тотална паника. Психолози са установили, че хората, които се считат за нещастни, е по-вероятно да вярват в суеверия, свързани с лошия късмет. Една четвърт от анкетирани свързват числото 13 с лошия късмет. Именно тази група хора е най-вероятно да бъдат разтревожени в дни като петък, 13-и.
Страхът от петък, 13-и е наречен paraskevi dekatria phobia (съчетание от думите петък 13 и страх на гръцки).Въпреки всичко много от хората по цялото земно кълбо продължават да вярват в този ден.Мит, реалност или просто втълпения от разни хора, този ден съществува и се вярва в него.

ПРОИЗХОД

Изследователи все още търсят корените на суеверията за „черния петък“. Съществуват няколко хипотези:

-Локи нахълтал неканен на празненство като 13-и гост и коварно убил със стрела от имел бога на радостта Балдер. Земята потънала в мрак и траур.


-В по-ново време ясно се откроява датата 13 октомври 1307 година, когато по нареждане на френския крал Филип IV и папа Климент V биват арестувани Жак дьо Моле, Великият --Магистър на Ордена на тамплиерите, и хиляди рицари от ордена. Подложени на ужасни изтезания, те направили самопризнания по обвиненията в ерес, содомия и всякакви други престъпления. Стотици били изгорени на клада, други били екзекутирани по-късно. От този ден нататък петък, 13-и е смятан за лош и нещастен ден от последователите на тамплиерите.


-В древен Рим магьосниците се събирали на групи от 12. Вярвали, че 13-ят в групата е самият дявол.

-Според нумеролозите числото 13 „страда“ заради неговата позиция след 12. Има 12 месеца в година, 12 зодиакални знаци, 12 богове на Олимп, 12 племена на Израел, 12 апостоли на Исус. В картите Таро 13-ата е картата на смъртта.

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ

-Страхът от числото 13 е силен и днес. Повече от 80 процента от небостъргачите нямат 13-и етаж.

-Много летища пропускат 13-ата писта.

-Немалко хотели са без 13-и етаж или 13-а стая.

-Във Формула 1 няма болид с номер 13.

-Улиците във Флоренция нямат номер 13. 12 и половина или 12А звучи доста по-нестресиращо.

На 13 април 1970 г. експлозия на кислороден резервоар обърква плановете на совалката Аполо 13 за кацане на Луната. Совалката е изстреляна от ракетна площадка номер 39 (13 х 3). Екипажът, оцелял по чудо, се завръща на Земята. Любителите на нумерологията ясно съзират черна прокоба — сумата от цифрите в датата на излитане на ракетата, изписана по начина, възприет в САЩ (4-11-70), е 13. Часът на изстрелване на Аполо 13 е 13:13 американско време.

-Имената на някои от най-известните серийни убийци съдържат по 13 букви: Джак Изкормвача (Jack the Ripper), Джон Уейн Гейси (John Wayne Gacy), Чарлс Менсън (Charles Manson), Джефри Дамер (Jeffrey Dahmer), Теодор (Тед) Бънди (Theodore (Ted) Bundy) и Хенри Лий Лукас (Henry Lee Lucas).

-Най-голяма вероятност от всички дни в седмицата да се падне 13-и е в петък. И обратното - най-вероятната дата за петък е 13-и (и 6-и, 20-и и 25-и)."

Сами се убеждавате колко много последици и какво огромно влияние върху всички сфери на живота може да има ден Петък 13... :-) Е, пожелавам на всички вас тази дата винаги да бъде свързана с приятни емоции - на пук на всички предрасъдъци и суеверия. В крайна сметка всичко допира до подсъзнанието. Идеалният пример за това е моята колежка от ТОНИКО имоти - Лили, която днес отпразнува рождения си ден! Въпреки, че денят и бе тръгнал накриво, (може би заради петък 13-ти ) тя не свали прекрасната усмивка от лицето си през целия ден! :)) Точно обратното - прие го като така наречното проклятиe животът ти да бъде винаги интересен! :D Днес приключихме с преводите малко по-рано, за да може целият колектив да се съберем в централния офис на ТОНИКО имоти и да отпразнуваме рождения ден на Лили! Тя разбира се обилно ни нагости и поглези! :)) Аз пък за пореден път си мислех за това колко е хубаво да има общи преживявания в една фирма - всички изглеждахме толкова сплутени, единни и щастливи заедно. Поздравления на г-жа Ненова, че го е постигнала! А на Лили отново пожелавам честит празник! Нека веселото настроение и лъчезарността винаги те озаряват и красят, както и сега!!! Върви напред винаги с усмивка и вярвай в мечтите си!!! ^^



понеделник, 9 август 2010 г.

Успехът - какво е това ?

Вкъщи, на работа, в училище, сред медиите....успехът е постоянна тема навсякъде около нас. Още от малки ни учат, че трябва да бъдем „успешни”, да „преуспеем” в живота. А за това какво е успехът малко хора се замислят. Може би защото то изглежда твърде ясно – купища пари, голям апартамент, лятна вила на морето и лъскава кола в гаража. Разбира се, всичко изброено звучи страхотно – дай Боже всеки му! Въпросът е дали упехът е в тях самите – в материалното, предметното или пък е в нашата психическа нагласа, удовлетвореността от себе си, способността да оценим придобитото...
Не вярвайте ако някой ви каже, че от пари няма нужда – ще бъде лъжа. Всеки има, най-малкото, за да осигури нормално съществуване на себе си и своето семейство. Въпросът е дали парите се възприемат като успех, като крайна цел или като средство за постигане на нещо друго – по-истинско и стойностно. Напоследък се изумявам, когато разговарям със свои познати за мечтите им. „За какво мечтаеш?” питам аз, а отговорът в повечето случаи е „.....,пари,......” Как е възможно да мечтаеш за пари! Да мечтаеш да обиколиш света, да станеш известен музикант с милиони фенове, да създадеш свое семейство или собствена компания, с която да се гордееш.... това са мечтите – нещо, за което се трудиш, в което вярваш, обичаш, в което ВЛАГАШ пари или ако не пари, то със сигурност време. Ако не реализираш материалното в нещо, което да ти носи духовна наслада и удовлетворение, то ти не си успешна личност, а просто един комплексиран човек, който не знае как да се радва на живота. Какво ако имаш 10 000 000 в банката, ако работиш 20 часа в денонощието, нямаш личен живот, приятели, нито време за себе си. Успешен ли си, ако никога не си обичал? Успешен ли си, ако всеки ден се събуждаш и после пак заспиваш сам? Дали маилионите ще ти дадат нежна целувка преди лягане, дали ще ти кажат нещо мило, когато си нещастен, дали ще те прегърнат, дали ще се радват заедно с теб на новите ти придобивки или скорощното повишение? А дали си успешен, ако цял живот си се конкурирал, мачкал си всички по пътя си, ако си станал безчувствен и безжалостен, за да се качиш именно на онзи висок връх в далечината...Всъщност този тип хора никога не го изкачват докрай...това е невъзможно за тях. Те само вървят нагоре със самодоволна надута усмивка, присмиват се на онези, които са се спрели там нейде в подножието й и се радват на хубавия ден, и все вървят, вървят, вървят.... Изкачването обаче не им носи удоволствие – никога не им е достатъчно. Така и умират....без да оценят и обикнат никого и нищо.
 Да успееш...това не е само да имаш, това е да дадеш! Това е да споделиш и да се радваш на споделеното. Това е, когато един ден усетиш, че си отиваш от този свят, да имаш обичта на тези, които обичаш и да се радваш, че го напускаш с гордо вдигната глава – като честен и добър човек, който не просто е съществувал, а е живял живот, в който е имало смисъл.

неделя, 8 август 2010 г.

Защо стажувам през лятото

Лято е! Времето навън е горещо и идеално за плаж, кафенета, дълги разходки, излежаване до късно в леглото...На някои хора може би ще им се стори странно защо ми е да се будя в 8 всеки ден, за да мога да стигна навреме за ежедневната си 4-часова практика в ТОНИКО имоти. Истината е, че аз имам време за всичко посочено по-горе. ;-) Единствената разлика е, че това лято разнообразявам дейностите си с нещо ново за мен, полезно и също така приятно, а именно този стаж!
Една от основните причини за избора ми да се заема с тази практика е, че добре осъзнавам в какъв свят на конкуренция живея. Повечето работодатели в днешно време не се задоволяват да чуят, че си завършил престижно училище или университет с отличие. Нужно им е нещо повече, за да спрат избора си на някого, а именно предишен опит. Тук възникват проблемите – учил си нещо, старал си се, мечтал си да се занимаваш с него...мислил си, че си направил всичко по силите си, а в един момент се оказва, че не можеш да работиш по специалността си. Именно затова смятам себе си за една голяма щастливка, защото не всеки е имал шанса, който ми бе предоставен. Аз още не съм завършила гимназия, а вече имам някакъв натрупан опит – нещо, което не само ще бъде незаменима част от CV-то ми, но и ще ми даде сигурност, самочувствие и вяра в собствените ми възможности. Нещо повече, летният стаж е една чудесна възможност да работиш със и върху своите умения и таланти, да ги развиваш, да ги затвърждаваш и да продобиваш нови. 
Друга основна причина с удоволствие да стажувам това лято е прекрасният екип на ТОНИКО моти, сред който попаднах. С времето разбрах, че за да преуспее и да бъде доволен от живота един човек е важно не само да работи и учи здраво, но и да си създава колкото може повече познанства, приятелства, социални контакти. Трудно можеш да постигнеш целите си, ако бъдеш сам...и още по-трудно можеш да се радваш на успехите, ако няма с кого да споделиш радостта си. Знам, че дори и никога да не се случи да използвам като предимство факта, че някога съм стажувала, няма да забравя чудесните хора, с които се запознах в ТОНИКО имоти. Може би един ден ще имам нужда от съвета на някой от тях, а може би те ще се нуждаят от моята помощ и подкрепа....А какво по-хубаво от това да подадеш ръка на някого или да получиш рамо, на което да се опреш в трудните моменти! :-)

четвъртък, 5 август 2010 г.

Ползите и минусите да живееш в апартамент

Ако утре излезна из града с лист хатрия и химикал в ръка и цял ден разпитвам минувачите какво е тяхното жилище, „апартамент” навярно ще бъде отговорът в 99% от случаите. „Разбира се – живееш в голям град, все пак” ще кажете вие. „Напълно вярно!” ще отвърна аз. В днешно време урбанизацията е не просто термин, а факт. Предвижда се, че в Европа процентът на хората, живеещи в градове, ще се увеличи от 73 процента през 2003 г. до 87 процента през 2030 г. А когато си в голям град със стотици хиляди, дори милиони души живеещи в него, много по-удобно е да обитаваш апартамент. Разбира се, едно от големите преимства е, че колкото и голям и просторен да е един апартамент, той е компактен. Поддържа се много по-лесно, отколкото къщите и разбира се по-лесно се отоплява. Да не пропускаме и факта, че колкото и трудно и непосилно да е за съвременния човек да събере пари да закупи или да наеме жилище, цените на апартаменти са обикновено далеч по-приемливи от тези на вилите и къщите. Ето – вече имаме две основни преимства – ще спестите пари ( запазете си ги за някое щуро лято в Приморско – никога не стигат :P) и няма да се мъчите да поправяте покриви, да сменяте счупени тухли и керемиди. Дотук добре. Сега да си припомним пак на какви места обикновено има къщи...Освен сладката бабина къщурка в село с чемшири и люляци отпред, къщите са обикновено в покрайнините на града...За съжаление на такива места в повечето случаи няма добре устроен транспорт, съорьжения, удобства....все неща, с които ни разглезените гражданчета сме свикнали така или иначе, а “стратегическото” положение на повечето апартаменти ни го предоставя. :))) 
Но нека не забравяме и социалната страна на въпроса. Когато живееш в апартамент, този твой дом е част от един по-голям общ дом, наречен блок, а там.... там могата да се намерят безброй интригуващи индивиди – мили лелки, които ти носят вкусен кекс по празниците, за да изклюкарят после на съседите колко е разхвърляно у вас или колко дразнещо подредено е, щури заклети купонджии, които изпитват панически страх, ако наоколо е тихо дори в 2 на обяд, стари заядливи бабки, които си забравят ченетата в асансьорите и ви гонят из стълбищата за да ви пречукат с бастуна, че сте им ги взели (е тук малко прекалих :D) и каквооо ли още не. Е, тук вече могат да възникнат проблеми от рода на... 'Ивановаааа, изхвърли си кашоните, че ми запречват пътя към избата' или пък 'Еееей Димитров, направил си ми стъпки по пътечката...Яяя да си ги почистиш, че ще ти резна кабела за телевизията!' или пък култовото 'Оооо я не си тупай чарашфите над моята тераса, че ще ти сложа развалени яйця на изтривалката!' Изобщо идилията е пълна...Разбира се, освен тези емоционални и пелюбопитни моменти, сред живеещите в един блок често има и много мили взаимоотношения, стига да има воля за разбирателсто и дух на подкрепа. Празниците, погрбенията, сватбите, изпращането на абитуриенти са не само поводи, които събират всички по терасите, за да коментират кой как се е облякъл и с каква кола ще пътува, но и едно общо преживяване и съпреживяване на нечие щастие или нечия скръб...все неща, които ни правят хора. :)
В заключение ще кажа само едно – ако имате възможност да си позволите хубав апартамент на приятно място, не се колебайте в решението си да го направите, защото да имаш свой собствен дом, в който да си отдъхнеш след тежък работен ден, да останеш насаме със себе си, да помечтаеш, когато си щастлив или просто да си поплачеш, когато ти е тежко....е един от най-хибавите подаръци, които можем да подарим на себе си и на своите семейства. :)

сряда, 4 август 2010 г.

Шестнайсти и седемнайсти ден


Новата седмица от стажа ми в ТОНИКО имоти започна с няколко проблема в техниката...или по-точно няколко вирусчета в компютрите ни. Няколко, няколко...колко да са няколко...ами 35 само в моя :D :D - 32 троянски кончета си препуускаха на воля, 3 червейчета си пълзяха, а аз блажено си стоях на столчето и си превеждах офертички за апартаменти и къщи в морските курорти ^^  Разбира се, много скоро проклятието на NOD 32 развали идилията на горките животинки, но не и моята..... За съжаление обче положението не беше същото при Мимито и Ласка, които бяха разярили кончетата толкова много, че и самото проклятие не действаше, та даже и се обърна срещу тях.. :)))    Но нищо, желанието на Мими да превежда оферти за морски имоти и това на Ласка да ги преглежда бяха по-силни от всичко, та скоро всичко си дойде на мястото (както винаги става! ^^)

Иначе в общи линии всичко останало беше супер! За щастие напоследък съм в супер настроение и се старая да го поддържам през целия ден :P :P  Всичко е някак по-хубаво, когато се усмихваш и гледаш позитивно на живота, каквото и да става.

Ето и едно страхотно вдъхновяващо видео ^^

събота, 31 юли 2010 г.

Петнайсти ден

30.07.2010 ................ Ще запомня тази дата като един от най-хубавите дни в живота ми!!!! На много хора ще ми се стори странно, че да разбереш, че си получил А на някакъв си сертификат, може толкова много да те зарадва, но е така..... Когато си хвърлил страшно много усилия в нещо, когато си се стремил към него, вярвал си, борил си се, от време на време си се отчайвал, накрая си се съмнявал и все пак..... си го постигнал, каквото и да е то  - определено чувстваш, че си на седмото небе. И аз бях! Тъкмо превеждах някаква обява за апартамент от сайта на ТОНИКО имоти, когато за пореден път погледнах часовника си.. 12 часа -време беше за пореден път да refresh-на страницата, където очаквах да се появят резултатите ми. Наложи се да почакам доста...все пак милиони хора по света щяха да направят същото в същия момент, почаках 2-3 минути и го видях! Бях получила най-високата оценка и още не можех да повярвам..развиках се, започнах да звъня на всички познати, отидох да купя една голяма кутия бонбони, за да почерпя екипа на ТОНИКО имоти..и се радвах...радвах..радвах... :)) 

Вечерта беше също така страхотна. С приятели бяхме на закриването на международния фолклорен фестивал, който се проведе на Античния театър в Пловдив за 17-ти път. Атмосферата беше невероятна! През цялото време си мислех за това колко различни са всички - с разноцветните си носии, с типичните за своята родина танци и песни и все пак...така си приличаха в това, че всички се забавляваха, изпитваха удоволствие от това, което правеха и го правеха със сърцата си. Наистина допринесоха за една незабравима вечер на нас, зрителите, които като че ли от дълго време бяхме чакали да видим толкова много красота на едно така красиво място.     

  

Четиринайсти ден

Ех, днес резултатът опредлено не беше същият.... Не знам дали да го нарека "предпетъчен синдром", "лятна умора" или просто...мързел, но днес едва успях да преведа 5 оферти за морски имоти и се почувствах безкрайно изтощена :D Определено не ми беше ден за работа. Все си мислех за нещо друго, все се разсейвах, а такааа ми се спеше....а описанията на апартаменти, къщи или парцели ми се струваха твърде далеч от мен в момента! :-D 

Като се прибарх вкъщи хубаво се наспах... За утрешния ден трябваше да бъда свежа като краставичка, а и не само това...Трябваше да се подготвя психически защото най-накрая след 2 месеца чакане щях да науча резултатие си от CAE - сертификат на Cambridge за владеене на английски език на високо ниво. Изпитът за сертификата е доста труден, изисква сериозна подготовка месеци наред и определено много ти се вдига адреналинът преди да си научиш резултатите :))

Тринайсти ден


СПА имоти, СКИ имоти, морски имоти.... през доста разнообразни оферти преминах и честно казано вече усещам, че ставам по-бърза и експедитивна в преводите. Бубавото е, че с времето речникът ми се обогати с доста думи, изрази, термини от сферата на имотите. Сега няма нужда да ги търся едно по едно в речника, а направо мога да ги използвам - навярно това е причината, че и днес успях да затвърдя рекорда си от 7 оферти! ^^  

Да видим дали и утре ще има същия резултат.... :))

вторник, 27 юли 2010 г.

Дванайсти ден

Отново мрачно и неприветливо време....Въпреки че не вали, във въздуха сякаш се носи някакво неприятно потискащо чувство...Когато слънцето не се показва повече от един ден, това ми действа доста депресиращо. Затова пък, днес ми беше един от най-продуктивните дни при превода на обяви за имоти, защото успях да се справя с цели седем !!! Бива си ме, а? ;)

Всъщност в момента се занимавам с имоти от морските курорти и примамливите описания на плажовете, забавленията, атракциите и всичко останало по Черноморското крайбрежие не може да не ме накара да мисля за него....Ееех нямам търпение вече да отида на море, но ще трябва да почакам още месец... Това е положението!

А сега ми е време да се поразвеселя с приятелки! Някоя и друга клюка със следобедното кафе определено може да победи и най-навъсеното време!

Единайсти ден

Един дъждовен летен ден....Цяла сутрин валя, валя, валя... а ние превеждахме, превеждахме, превеждахме обяви за имоти .. :-)

Лошото беше само, че доста подгизнахме, докато стигнем до офиса на ТОНИКО имоти и четирите часа прекарани там не бяха от най-приятните този път. Но нищо...Катя ни върна доброто настроение с диетични бисквитки - точно като за нас, които впрочем бяха много вкусни...^^

Следобедът също беше мрачен и влажен, но пък си бях вкъщи. Телевизията винаги е добър избор в такова време - става ти някак уютно,приятно и така започва да те мързиии... Леле как ли ще стана утре сутринта?! :D

събота, 24 юли 2010 г.

Десети ден

Отново е петък! ^^ странно как в този последен работен ден времето се изнизва така бързо и човек дори не усеща, кога е свършил...Така се получи и този път, разбира се :)) Преведох няколко обяви за имоти и докато се усетя...беше дошло време за почивка и забавление! ^^

Поканих си гости вкъщи, отрупах цялата маса с ядене (както все си обичам :D), послушахме музика, поприказвахме си и естествено..дойде време да си изтеглим филм за гледане. Спряхме се на  "Вампирите не струват"  (Vampires Suck) и определено не съжалихме за избора си. Оказа се една суууупер забавна пародия на "Здрач". Бяхме приятно изненадани от убедителната актьорска игра, както и от свежия хумор. Като цяло беше доста оригинално и се хареса на всички, a  сред нас имаше и фенове на "Здрач", и такива, които не могат да го понасят - е, всички се смяхме много, така че... Сваляйте без да се плашите ;) 

четвъртък, 22 юли 2010 г.

Девети ден

В офиса на ТОНИКО имоти вече си имаме климатик! А когато е прохладно, определено се превежда доста по-лесно :)) Сутринта мина както обикновено...С Мими и Габи си превеждахме и от време на време обсъждахме по някоя клюка, Ласка ни се поскарваше, че се отплесваме, Катя ни се усмихваше, Лили ни черпеше с бонбонки, за да ни развали диетите... :D :D А днес се запознахме и с още един от брокерите - Анна, която ми се стори изключително забавна и лъчезарна ^^ Изобщо...пълна идилия! Дано все така да продължава :))))