Днес за пореден ден от началото на годината прекарах половината от деня си в училище...чудейки се какво изобщо правя там!... Сега съм дванайсети клас и както 90% от дванайсетокланиците вече съм направила своя избор относно бъдещето си - къде и с какво искам да продължа образованието си, за какви кандидатстудентски изпити да се подготвя и ооо чудо! - Те нямат нищо общо с множеството предмети, с които си губим времето в училище. А нямаме и време...Никакво! И някак си ми става даже смешно от това колко нелепо е средното образование да спъва развитието ти по пътя към висшето...Макар и да бях убедена, че повечето учители ще проявят разбиране и колкото и нелепа да е образователната ни система, ще гледат да не ни затрупват с излишна информация и безсмислени домашни и поне мааалко да се съобразят с това колко ни е натоварено, това не се случва и всичко си е по старо му. Тогава какъв избор имат дванайсетокласниците? Много често в часа по математика или някакъв друг предмет бъдещият студент по медицина си чете теми по биология и химия; бъдещият студент по право - теми по история, а много от останалите - все си намират какво да четат или пишат. Това, разбира се, дразни учителите...особено онези - с болните амбиции да направят учениците си всезнаещи зубъри по техния предмет... А дали наистина имат право да се дразнят при положение, че и те някога са били кандидат-студенти? А и дали някога са се замисляли, че ако ни оставяха време да учим за изпити вкъщи, нямаше да го правим в часовете им?
Нооо както и да е... Нещата едва ли ще се променят до края на годината, но за щастие остана още малко :))) Знам, че когато завърша, със сигурност ще има десетки неща, които страшно много ще ми липсват....И все пак - много са и онези, за които нямам нищо против да забравя ;)
